-->
 

Аляски маламут


Аляският маламут е голямо и мощно впрегатно куче, което може да тежи около 50 кг, височината в холката на някои кучета достига 76 см, макар че най-предпочитаният ръст е малко над 60 см. Величественият облик на това внушително, прилично на вълк и много красиво куче няма да остави никого равнодушен.

Аляският маламут е получил името си от едно ескимоско племе, малмюти, на което е принадлежал. Малмютите са населявали горната част на река Ануик в щата Аляска. По това време тези големи кучета са се използвали за превоз на товари в суровите арктически условия. Тяхната издръжливост им позволявала да превозват товарите на големи разстояния, а „Златната треска” от 1896 г. предизвикала голямо търсене на тези кучета.

Днес съществуват два различни вида аляски маламут. Едната линия се нарича М`Лут, а другата – Коцебу. Между тях има едно различие – размерът на кучетата. Маламутите М`Лут са по-големи от Коцебу. Освен това истинският същинският маламут Коцебу има само вълча окраска, а в линията М`Лут се среща разнообразно оцветяване – вълчи, черно-бял, самурено-бял, гълъбов (сиво-синкав) и бял. Кучетата Коцебу са по-малко агресивни от М`Лут и са по-подвижни. След развъдчиците все още се води спор кой маламут е „истинският, правилният”, но за щастие представителите и на двете линии все още не са загубили работните си качества.

Породи кучета: Аляски маламут  Етикети: , , , ,

Алапаха


Алапахският чистокръвен булдог е бил създаден и развъждан в щата Джорджия, САЩ. Също както и плот хаунда, това мощно куче е било създадено от едно американско семейство. Бъдещето на алпахата зависи от по-нататъшната племенна работа. Породата е създадено на основата на английския булдог. Размерите на алпахата може съществено да се колебаят, тъй като мъжките могат да бъдат два пъти по-големи от женските.

Предците на породата са работели с добитъка, но алпахския булдог е създаден преди всичко за охрана и компаньон. Поради ограничения генетичен фонд, при алпахата може да възникнат проблеми със здравето, особено с очите.

Родината на алапахския булдог е САЩ. Породата е възникнала през 19-ти век и първоначалното предназначение е било куче за охрана. Днес също се използва за охрана, но и като компаньон. Продължителността на живота на алпахата е 11-13 г. Височината в холката е 51-63,5 см, а теглото е 23-41 кг. Окраската е бяла, тигрова или пъстра на рижав, бледожълт, червеникаво-кафяв или кремав фон, тигрови петна на бял фон, всички изброени окраски без тигрова.

Външен вид (екстериор). Главата на алапахския чистокръвен булдог е достатъчно голяма и тежка, челото е широко, очите са с кръгла форма, гълъбови на цвят. Челюстите са много силни, ушите са високо поставени, неголеми и висящи. Козината е достатъчно къса и груба на пипане. Гърбът е дълъг, гърдите са широки и мощни, крайниците са много силни и мускулести. Опашката на алпахата е достатъчно дълга и тънка.

Породи кучета: Алапаха  Етикети: , , , , , ,

Американски стафордширски териер


Американският стафордширски териер трябва да ви впечатлява със своята необикновена за размерите си сила. Той е добре сложен, мускулест, но подвижен и изящен, с живо и енергично поведение към околните. В общи линии е здрав и набит, но не е дългокрак. Смелостта му е пословична и всеизвестна.

През последните 50 години внимателното развъждане е довело Американския стафордширски териер до днешния му облик и поведение. Той е нежен, привързан, надежден и особено добър към децата. Американският стафордширски териер е доволно, дружелюбно, решително и уверено куче, от което става чудесен домашен любимец. Американският стафордширски териер се приспособява към селски или градски начин на живот, но единственото нещо, което ще сломи неговия дух и ще разбие сърцето му е липсата на внимание и обич от страна на стопанина му.

Американският стафордширски териер първоначално е бил развъждан в Англия и Ирландия. Той е приет и регистриран като Стафордширски териер в племенната книга на Американския кенел клуб през 1936 г. Американският стафордширски териер е много умно куче и отличен пазач.

Породи кучета: Американски стафордширски териер  Етикети: , , , , , ,

Азавак


Азавакът е ловджийско куче на племената туареги от Централна и Южна Сахара. Произходът му не е съвсем ясен.

Френският кинолог Ксавие Пжедзецки счита, че азавакът е възникнал успоредно с хрътките слуги и салуки, като вариант на азиатската хрътка. Преселвайки се в Африка, някои хамитски племена са взели със себе си и азиатски хрътки, но може да се счита, че туарегите, които доста късно са се преселили в Централна Сахара, са пренесли със себе си хрътката слуги от Северна Африка. Последното предположение обаче може да бъде подложено на съмнение, тъй като са забелязани различия между хрътката слуги и азавака. Във всеки случай азавакът съществува и е разпространен достатъчно широко, особено в Мали и Нигерия. Азавакът е добил известност у любителите на хрътки в много европейски страни. Във Франция например има много гнезда на тази порода.

Азавакът е много елегантно и изискано куче. Той притежава уравновесено поведение и е свикнал да се отнасят почтително с него. Понякога може да бъде своенравен. Азавакът е стройно и изящно куче с дълбоки гърди, високи, стройни и мускулести крака с неголеми лапи, напомня на арабски кон. Височината в холката е 58-74 см и тегло 17-25 кг. Козината е тънка и къса, пясъчна на цвят с различни оттенъци, с бели петна. Много кучета имат бели „чорапи”, сякаш обути на краката им. Понякога продължението на тези бели „чорапи” може да стигнат до гърдите и да преминат в бял „нашийник”. Главата е тясна с удължено крушевидна форма, на муцуната има забележими издадени космени „торбички” с вибриси, неголеми висящи уши. Ако се сравнят азавака с хрътката слуги, на която той много прилича, то се забелязва, че при азавака черепната част е по-удължена и по-тясна, има различия в положението и формата на ушите и в начина на държане на опашката.

Племената туареги отдавна са развъждали породата азавак за лов и за охрана. Тезе кучета „са толкова бързи, че догонват газела, заек или европейски муфлон, толкова смели, че дават сериозен отпор на едри хищници, неуморни като камила и красеви като арабски кон”. На лов обикновено слагат азавака да седне на седлото и когато кучето от височината на коня забележи дивеч, го пуска. Азавакът може да преследва газела над пет часа, като понякога развива скорост над 60 км/ч. Азавакът не убива плячката, а й прегризва сухожилията и я пази, докато дойде стопанинът му. За туарегите тази хрътка е най-желаният помощник в лова, високо я ценят и умеят да се грижат за нея, въпреки приетото отношение към кучетата, като към нечисти животни, те пускат азавака при себе си в шатрите. В продължение на векове тази порода трайно е запазила телосложението си и отстоява съдбата си.

Породи кучета: Азавак  Етикети: , , , , , , ,

Басенджи


Басенджи е ловджийско африканско куче, населяващо териториите на Конго, Судан и Либерия. Подобни кучета се срещат в малайските джунгли и северно Катманду. Съществува мнение, основаващо се на външния облик, че басенджи произхождат от шпицеобразните кучета, но други автори считат, че тази порода произхожда от централно африканските полудиви кучета. Кучетата от типа на басенджи са изобразени на много барелефи в гробниците на фараоните. Пътешествениците в долното течение на Нил са приемали басенджи като драгоценен подарък. От времето на Древния Египет басенджи всъщност били забравени и чак в средата на 19-ти век изследователите ги открили в Конго и Южен Судан.

В края на 19-ти век западните пътешественици наричали басенджи с най-различни имена – конгоански териер, куче Занде, африканско горско куче, лагоско горско куче, бонго териер, конго териер, ням-ням-ням.

През 1937 г. басенджи за първи път се появяват в Европа на изложбата Крафт под името Конго териер или Кучето от джунглата. От 1941 г. тези кучета започнали много успешно да ги развъждат в САЩ. Племенният материал бил внесен от Конго, а по-късно вливали кръв от кучета от Судан и Либерия. В последно време единични басенджи започнали да се появяват на изложби в Русия.

Басенджи е куче с ръст под средния. Идеалната височина в холката за мъжкия е 43 см и тегло 11 кг., а за женските – 40,5 см и егло 9,5 кг. Поведението му е достатъчно възбудимо. Характерът му е мил и ласкав по отношение на човека, кучето е любопитно и палаво, но с другите кучета е склонно и да се сбие. Басенджи и стройно и изящно куче, с лек скелет и аристократична осанка, дългокрако, леко скъсен формат и високо поставена шия. Главата има плоско чело, което е средно широко, муцуната е много остра, достатъчно дълга, стеснява се към върха на носа, едва забележим преход от челото към муцуната. Ушите са с остри връхчета, изправени, леко наклонени напред, поставени са високо. Когато ушите са наострени, челото се покрива с леки бръчици. Опашката е поставена много високо и бутовете се оказват доста изпъкнали пред основата й. Опашката е завита в един или два пръстена и е плътно прилепнала към кръста или бедрото. Козината е къса, гладка, плътно прилягаща. Окраската е чиста, огнено-рижава, черна, или черна с петна, но при всички окраски бели са лапите, гърдите, често шията и върха на опашката. В родината му Заир се срещат басенджи с мраморна и тигрова окраска.

В Конго басенджи се използват за подкарване на дивеча към опънатите мрежи, при което на кучетата често им слагат звънчета. По време на лов басенджи използват едновременно зрението и обонянието си. Те са бдителни, умни и независими кучета, които са сдържани и мнителни към непознати. Басенджи се отличават с това, че не умеят да лаят. Те могат да ръмжат и реват, изразяват чувствата си с пръхтене или мелодичен вой. Басенджи много лесно могат да се отглеждат у дома, тъй като козината им е къса и не се нуждае от специални грижи. Освен това кучето е много чистоплътно и се мие като котка. С хората басенджи са нежни и ласкави. За да отглеждата басенджи с удоволствие, трябва да отделите малко повече време, да положите малко повече усилия и да проявите малко повече разбиране.

Породи кучета: Басенджи  Етикети: , , , ,

Eгипетска овчарка – Армант


Египетската овчарка е куче със стегнато и сбито тяло, силно и издръжливо. Височината в холката е 56 см, теглото е 22,5-27,5 кг. Здравият и прав гръб и прибраният корем й придават стегнат вид. Това куче е защитено от неблагоприятните времеви условия с дълга и космата или грубовата козина, която повишава издръжливостта и устойчивостта му. Окраската обикновено е черна или сиво черна с рижави петна, възможни са и бели петна. Ушите са изправени или висящи, опашката е дълга, с характерната за овчарките извивка, или е купирана. В такъв случай при египетската овчарка тези два важни признака – формата на ушите и опашката, са непостоянни.

Другото название на египетската овчарка, Армант, е името на селото в горен Египет, където е започнало развъждането на тази порода. Тя е била получена в резултат на кръстосването на местни египетски породи и европейски породи, предназначени за охрана на дома и добитъка, внесени в Египет по време на нахлуването на войските на Наполеон. Днес числеността на породата не е известна.

Породата не е призната.

В днешно време армантът се използва за охрана, като пастирско, а понякога и като спортно куче. Въпреки, че породата все още не е призната от Международната киноложка федерация, тя се поддържа в родината си Египет. Това е хубаво работно куче. За съжаление политическата ситуация в Египет не благоприятства планомерното развъждане на тази порода.

Породи кучета: Eгипетска овчарка  Етикети: , , ,

Евразийски шпиц


Евразийският шпиц е красив, с пищна козина, добре сложен и външншят му облик се намира в пълна хармония с неговия темперамент. Грациозен и със средни размери, евразийският шпиц притежава гъста козина, достатъчно дълга, за да го защити от студа, но не чак толкова дълга, за да скрие релефната мускулатура на кучето. Височината в холката е 48-61 см, а теглото е 19-32 кг. Окраската е рижава, бледожълта, „червено дърво”, зонарно-сива (вълча), черна, понякога на тялото, крайниците и опашката се срещат бели петна. Международната киноложка федерация признава само непрекъсната окраска.

Пресъздаването на немския шпиц от стария тип е било прищявка на на Юлиус Випфел от Вайнхайм, Германия. той кръстосал чау-чау със съвременния волф (вълчи) шпиц и получил първото поколение волф-чау, както той го нарекъл. Получените кученца той кръстосал с кучета от типа на самоедските лайки и така възникнал ойразир – евразийския шпиц. През 60-те години на 20-ти век устояла и добила известност в Германия а впоследствие спечелила почитатели и извън страната.

Породата е призната от FCI.

Предаността и привързаността кам човека са едни от характерните черти на евразийския шпиц. Това куче може да се използва като впрегатно и добре се приспособява за живот у дома. Този прекрасен, добър и приветлив спътник на човека лесно се поддава на обучение. Евразийският шпиц е отстъпчив и сговорчив, достатъчно е да му отправите лек упрек и той ще разбере вината си. Пухкавата и топла козина може да го защити от лошото време, но не може да го предпази от обидите, незаслужено нанесени от стопанина му. Грубият човек никога няма да покори мекото сърце на евразийския шпиц.

Породи кучета: Евразийски шпиц  Етикети: , ,

Френски булдог


Френският булдог на вид е живо, енергично, умно и мускулесто куче с тежък и масивен кокал, мека и гладка козина, стегнато и набито тяло и среден или нисък ръст. Изражението му е живо и изразително, любопитно и интересуващо се от всичко, което става около него.

Козината на френския булдог е мека и къса и лесно се поддържа. Френският булдог е весело и любящо куче и създава оживление около себе си. Той е домашно куче, чиято ниша в живота е да обича и да бъде обичано. По принцип е създаден за стайно куче и куче компаньон, но тъй като е забележително умен, може да служи и като куче пазач.

Двете отличителни черти на френския булдог са ушите, които на вид са като тези на прилеп, и плоският между ушите череп. Първоначално френският булдог е създаден като домашен любимец, но той може да стане и отличен пазач. Запазването на прилеповидните му уши като отличителна черта, е било една от главните задачи на американските селекционери, тъй като в ранните дни на развъждането на това куче в Европа склонността е била друга. Тъй като американските кучевъди не са се противопоставили на това европейско течение, породата в крайна сметка загубила тази черта, която така силно е подчертавала нейната характерност и всъщност резултат е бил миниатюрен английски булдог.

Породи кучета: Френски булдог  Етикети: , , , ,

Уелско корги пемброук


Както свидетелстват документите, уелското корги пемброук е порода доста по-млада от кардигана, но не може да се нарече нова – предците му могат да се проследят чак до 1107 г. сл. Хр.

Както са считали специалистите, опитите да се обединят тези две породи в една, макар и да са имали известен смисъл, всичко е безоснователно. При пемброука и кардигана са различни и историята и свойствата.

У. Ллойд-Томас, известен познавач на коргито, посочва 1107 г. като знаменателна в създаването и развитието на породата уелско корги пемброук, тъй като именно тогава фламандските тъкачи по покана на Хенрих I Английски дошли в англия и се заселили в Уелс. Със себе си те донесли преките предци на пемброука – кучета, принадлежащи към шпицообразните. Нямали са нищо или почти нищо общо с дакелите.

При сравняване с кардигана, пемброука е по-различен – кучетата са по-къси, краката им са по-прави, скелетът е малко по-лек, козината е по-тънка. При кардигана ушите са закръглени в краищата, а у пемброука са островърхи и насочени напред. По рождение опашката им е къса. Темперамента на пемброука също е различен – той е по-възбудим и неспокоен. Само съвременните представители на тези две породи имат такова силно външно сходство, а различията във формите на предците им са били твърде забележими. Освен това, достоверно е известно, че в първата половина на 19 в. започнали да кръстосват пемброук с кардиган, което увеличило сходството във външността им. Кръстосванията продължили дотогава, докато коргито не привлякло вниманието на специалистите и не започнали да ги показват на изложби, т. е. поне до Първата световна война.

Уелското корги пемброук е едно от най-приятните стайни кучета. Той е много привързано към стопанина, но съвсем не е натрапчив и досаден, умен е и даже е проницателен. Поразително е усърдието, с което пемброука охранява пределите на поверената му територия. Остава само да се добави, че това е любимото куче на английското кралско семейство.

Породата е призната: FCI, AKC, UKC, KCGB, CKC, ANKC.

Породи кучета: Уелско корги пемброук  Етикети: , , , , , ,

Чау-чау


В ранния неолит човекът е преминал към заседнал начин на живот и до това време кучето вече се е превърнало в домашно животно, във верен спътник и помощник на човека. Много вероятно е в различните области на земното кълбо да са се опитомявали, а в последствие и кръстосвали различните видове чакали и койоти. Само няколко породи кучета произхождат от вълците и особеностите им служат като допълнително доказателство, че те представляват изключение от правилото. Първоначално тези породи са притежавали външно сходство и са се отличавали с независим характер – ескимоското куче, впрегатните лайки и чау-чау.

Чау-чау е най-древната загадка на Изтока. Предположението, че чау-чау е най-бликзият родственик на вълка, може да се докаже с няколко примера: синият език – това е наследство на някои видове измрели полярни вълци, изконния гълъбов цвят на чау – още една черта на дивия предшественик, а така също и добрия нюх, способността му за лов. Съществуват няколко версии за произхода на породата, но със сигурност е известно, че историята й датира над две хилядолетия. Изображения на чау са открити на китайски фаянс 150 г. пр. Хр. Чистокръвните линии на чау-чау са се поддържали в будистките манастири, където са се занимавали с развъждане на породата и са водели специални дневници, които по своята същност са представлявали родословни книги на чау-чау. Освежаването на кръвта е ставало чрез обмен на кучета от различните манастири. Кучетата от тази порода са се използвали за лов, за охрана и като пастирско и впрегатно куче. В древните ръкописи са открити интересни факти за свещеното предназначение на тези кучета. Тибетските лами са използвали чау в моментите на медитация: когато ламата се е откъсвал от всичко земно, за да добие просветление, чау е бил до него и служил за мост, невидима нишка с реалния свят, позволяваща на човека да се варне на земята. А при левитация ламата е използвал топлината и енергията на чау, за да се издигне над земята.

През различни периоди на съществуването си, породата е наричана с различни имена: тибетски мастиф, татарско куче, варварско куче, но почти цяло столетие я наричаме чау-чау. Има две версии за произхода на името на породата. Едната е, че чау-чау е получил името името си от древните кучета „чу”, а другата е, че името на породата е дадено от английските търговци, които са търгували с източни подправки и наричали китайците chows и chinks.

Чау-чау е най-древния представител на шпицовете. Голямо е сходството на чау с шпицовете е. Например изправените неголеми уши и завитата на гърба опашка. Но строежът на черепа е различен. Има разлика във формата на предната част на главата. Главата на шпица е клиновидна и весело изражение на муцунката. У чау-чау е обратно – главата е масивна с широк и плосък череп, леко сплескана и с намръщено изражение на муцуната. Друга отличителна особеност на чау-чау е високата психологическа организираност, присъща само на тази порода. Всички изброени качества свидетелстват, че в кръвта на чау-чау има не само вълче начало, но и примес на някакви мастифи. Има много спорове за участие на тибетските догове във формирането на породата, но тази версия нито е опровергана, нито е доказана.

Първите сведения за чау-чау в Европа донася Марко Поло, но запознанството с породата става доста по-късно. Първите кучета били внесени от английските моряци в Англия като екзотични предмети и за съжаление ги отглеждали в зоопарка. По-късно английски търговец за втори път внася няколко кучета за уелския принц. През 1877 г. в английския Кенел клуб били регистрирани няколко китайски кучета. Няколко години по-късно, през 1894 г. породата била записана в книгата на английския Кенел клуб под името чау-чау. Тези кучета се считат за родоначалници на европейската линия. През 1880 г. чау-чау за първи път е представен на изложба в клас „малко известни породи”. Интересът към породата растял и именно мъгливия Албион открива тези кучета за света. През 1895 г. във Великобритания е регистриран „Клуб чау-чау”.

Развъдници на породата в Англия се създавали от 1898 г., но най-голяма слава и известност завоювали три британски развъдника, които изиграли първостепенна роля и станали основа за развъждането на чау-чау не само в Европа, но и по целия свят. Оттук излезли най-много шампиони и най-добрите производители. От 1900 г. чау-чау почти не се внасял в Англия от Китай, но на Острова е имало достатъчно материал за племенна работа.

В Европа, както и в Англия, чау-чау се появява в края на 19 в. Заедно с кучетата започнали да се появяват клубове и развъдници в различни страни на Европа – Франция, Белгия, Холандия, Германия. Белгийският развъдник, основан в началото на 20 в. положил основите на развъждането на чау-чау в Америка и Канада, а кучета от основаният през 1837 г. в Холандия развъдник станали шампиони на Америка, Мексико, Аржентина, Канада, Италия и Германия. Най-много работа по развъждането на породата е извършена в Германия и Люксембург.

Съвременното английско развъждане на чау-чау диктувало законите по света. То довело до акрепване на тези черти, които им придават сходство с мечетата – муцуната е къса и широка, ушите почти се губят в гъстата и дълга козина, красиви, изразителни и бадемовидни очи, мощен скелет с квадратен корпуси плътно прилягаща опашка. Чау-чау много се привързва и е способен на беззаветна любов и преданост. Не се препоръчва да си взимате чау-чау в по-късна възраст, тъй като периодът, който най-здраво се запечатва в паметта на кученцето е когато то е на възраст 2-6 месеца. Един мъж купил на жена си подарък за рождения ден кученце чау-чау. Той решил преди това да го остави на сестра си да го гледа за няколко седмици. За това време кученцето припознало своята „временна” стопанка, запомнило я за цял живот и й се радвало така, както на никого другиго. Запомнете, че може възрастният чау никога да не свикне с новите си стопани. В семейството чау е верен приятел и компаньон, но отдава сърцето си само на един член на семейството въпреки, че приема любовта на всички живущи с него. Към чау трябва да се обръщате спокойно. Характерът му е сдържан и надменен. Недоверчив е към непознати.

Психиката на мъжките и женските чау-чау е различна. Мъжките като правило са по-уравновесени и сдържани. Разсъдливостта им понякога е просто невероятна. Те считат, че взетите решения винаги си остават само за тях. Да изкарате от равновесие мъжко чау-чау е много трудно, но ако той влезе в бой, става страшен противник. При всякакви обстоятелства мъжкият чау-чау умее да запази достойнство и невъзмутимост, излишните изблици на гняв са необичайни за него, а да се изплаши е под достойнството му.

Психиката на женското чау е по-изтънчена, богата и сложна. Като правило е по-умна от мъжкия. По тънкостта на възприятията и по способността към истинска дружба по-високо стои именно женската. Женските чау са нежни. Стават удивителни майки, невероятно грижовни, много дълго проявяват майчинските си инстинкти, дори и след като престанат да кърмят малките. Те умеят да възпитават децата си, самоотвержено ги защитават, не им разрешават да ходят на опасни места, внимателно ги наказват за лудориите и ги учат да играят. Всичко това свидетелства за високата интелектуална организация на женските от тази порода.

Женската чау е много кокетлива с мъжките, но ги поставя на място ако не могат да й угодят. Изразява недоволството си със свадлив лай и хапе по особен начин, не като биещо се куче, а захапва кожата недълбоко, при което противникът скимти от болка и се оттегля.

Чау-чау са много чистоплътни и в известна степен обичат реда. Те никога няма да бягат в локвите, а ще вървят между лехите, няма да газят в разораното и няма да повредят и едно растение. Чау никога не взема нещо от земята, а ако го заинтересува някаква миризма, ще я изследва с усърдието на професор. Това куче помни всички места, които са го заинтересували по-рано. При цялата независимост на характера на чау-чау, за човека, сполучил да опознае невероятните му психически ресурси, той може да стане източник на радост и удовлетворение. Този, който иска да има емоционално куче, не би получил търсеното утешение в сдържания чау, който презира натрапените ласки и посреща стопанина си с леко помахване на опашката. Много е сложно да снемете маската на важност от лицето на чау на улицата, при все, че и вкъщи той се държи като стопанин – спокойно и непринудено.

Това куче с характерното си презрително-надменно изражение на муцуната не може да бъде обект на масово търсене и модерно за всички и затова развитието на породата е било много бавно и трудно. Като правило чау-чау никога не е бил модно куче, породата има противници, любители и истински почитатели. Такова куче става собственост на човек, който е чакал чау цял живот. Вследствие на ниската си плодовитост и характирните особености на развъждането на породата, известни само на специалистите, чау-чау никога няма да бъде многочислена порода.

Породи кучета: Чау-чау  Етикети: , , , , , , , ,